Първо, не ме разбирайте погрешно – не съм станал по-голям простак от преди, все така не харесвам вулгарни и цинични думи в “официална” реч, но след като народните ни представители – образа на народа – могат да използват подобни вулгарни думички, то значи и ние обикновените граждани можем да ги използваме свободно. Силно съм огорчен след поредния “хомосексуален” скандал, който се разрази – Яне Янев бе обвинен, че е тормозил свой помощник. Какво толкова? Ами не е проблема в това, че Яне Янев може и да е хомосексуален, проблема е именно неговата реакция, а и реакцията на други политици, че дори и премиера.
Мигновено след изричане на обвиненията Яне Янев отрече да е “педераст”, а при едно предишно обвинение от страна на Волен Сидеров, дори покани Сидеров да гледа, докато Янев се сношава с жената на Сидеров – Капка. Това което ме смущава в изказванията на народните ни представители, не е толкова вулгарността на изказванията им – вече почнах да им свиквам. Възмущавам се на типа на реакцията – отричане, все едно това да си хомосексуален, е равносилно на това да си сериен убиец. Много по-правилна реакция според мен би била “Не, не съм хомосексуален, но и да бях какво от това?” Една подобна реакция би внушила поне на малка част от “електората”, че всъщност хомосексуалните, не са толкова лоши, и макар и да не ги обичаме и харесваме, поне трябва да проявяваме някаква толерантност, също както трябва да толерираме недъгавите и хората с психически отклонения, защото те не са виновни за това.
След четерите години живот в Белгия, където хомосексуалните не само са толерирани, но имат и доста права, наравно с хетеросексуалните, не мога да не се запитам – “Каква е причината за тази реакция на народните ни представители?” Все пак те са народни представители и изказа им трябва да е “политически коректен” (на английски: politically correct). В този момент се замислих – ами може би именно това е политически коректен изказ в България спрямо “различните.” Поразпитах случайни хора “Какво е отношението ви към хомосексуалните?” и “О, чудо!” … всички до един смятаха, че хомосексуалните ги дразнят, и те едва ли не са под-човеци, даже биха прибегнали до физическо насилие, само защото не са в правия път! За да се поуспокоя, че не живея в едно свръх-консервативно и тесногръдо общество, поразпитах и приятели. Слава Богу, приятелите ми се оказаха не толкова тесногръди и хомофоби, може би защото те самите са над-човеци!
И така поредната илюзия от измисления ми свят бе разбита – хората мразят “обратните, ” а следователно и политиците трябва ясно да се разграничат и да заклеймят тези “развратни” действия! Радвам се, че поне голяма част от обкръжението ми не са така тесногръди!
И за финал един виц за педерастията, защото тя вече по-никакъв начин не се свързва със сексуалните наклонности в българската реалност (via @machine):
Пешо и Гошо се срещнали и Пешо казал:
- Гоше, разбра ли, че Иван е станал педераст?
- Верно? И кво, значи да не му давам пари на заем!
- Аааа не бе – отвърнал Пешо – в добрия смисъл на думата – обърнал е резбата!
Статия във вестник Дневник твърди, че заради Закона за амнистията приет през Април 2009 не може да се търси отговорност на хора сключвали неизгодни за държавата сделки и извършвали злоупотреби, включително и със субсидии от ЕС.
Искам да попитам, без да ставам нагъл, кой дава властта в България? Нима чл. 1 на конституцията не казва: “Цялата държавна власт произтича от народа”? Ами след като е така защо, драги управляващи не свикате един референдум на тема “Отменяме ли законите, които омаловажават злоупотребите с държавни и евро-пари за да можем да потърсим отговорност от незаинтересованите и злоупотребяващите?” След като народа иска наказания – значи трябва да има наказания, и никое народно събрание или негов акт, не могат да омаловажат желанието на народа.
И помнете и разправяйте на децата си кой и кога злоупотреби с пари и промени закона, така че да не го преследват!